“Замъкът”

Представи си един достолепен, красив замък, заобиколен от непристъпни гори, непрогледни и изпълнени с ухание на борови иглички и мистерия.
Почти никой не знае къде точно се намира този замък, нито кой е неговият собственик, но легендите за него се носят векове наред от ухо на ухо и мнозина тръгват на път с нестихващото желание да го открият и зърнат поне за миг.
Зад внушителните стени на замъка се крие голяма градина с лабиринти, красиви езера и невероятни птици , чуруликащи различна песен за всеки посетител.
След феерията от привидения виждаш висока и тежка порта, с огромна женска статуя отпред.
Държи в ръцете си огледало – портал, който да те отпрати далеч, ако се окажеш просто пореден натрапник.
Тя ти задава три въпроса.
Ако отговориш на тях , получаваш позволение да влезеш в самотния замък, криещ зверски даровете си от простото око.
С влизането, вътре се усеща аромат на рози и студенина на мрамор, изваян векове преди да бъде създадено видимото за хората.
Стълбище от хиляда и едно стъпалца , осеяно с розови храсти и светулки, носещи се покрай малките цветчета. Истинска магия.
Встрани от него , замъка гордо красят картини , невиждани скулптури и едно изящно пиано , създадено от ръцете на самия Джонас Чикеринг през 1830 година.

Приближаваш се.
Натискаш клавишите и мелодията те завладява.
Унесен от аромата на рози, усещащ във вените си всяка нота, забравяш за всичко…
Забравяш и за замъка, който крие в себе си още хиляди вълшебни места, изпълнени с магия , по-красива дори от тази.
Продължавай да свириш… и чуй.
Този замък е моят свят.
Някои се плашат от тъмнината на горите около него и не тръгват на път, а други продължават смело напред и стигат до стените му.
Някои успяват да преминат през тях, а други остават отвън, принудени да се завърнат обратно по домовете си.
Някои се радват на красивите градини, после си тръгват без дори да  се приближат до самия замък.
Други стигат чак до внушителната порта, но така и не успяват да отговорят на въпросите на Пазителката.
А за тези, които успеят да преминат през нея винаги стоят големите въпроси…
Каква магия е това?
Да поема ли по пътя нагоре?
Искам ли да видя всичко?
Да остана ли в това безвремие?

И така, докато легендите се носят от ухо на ухо, розите цъфтят , пианото не спира да мълви безспир мелодиите на уединението , а от кулите на замъка струи светлина, засенчваща Слънцето…
Носи се  звукът на една нестихваща песен, достигаща само до чистите сърца и нежно припомняща, че там някъде съществува магия, по-древна от самите нас.

Non quia difficilia sunt non audemus, sed quia non audemus, difficilia sunt.

 

 

Copyrighted ©Paula Fazlich

https://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/4.0

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s